Преди много години, когато още бях млад, по телевизията (Канал 1, то друга нямаше) даваха сериала "Досиетата Х", който аз чаках с нетърпение всеки петък. В края на един от сезоните агент Мълдър уж се самоуби, а Скъли потвърди смъртта му. Тогава плаках цяла нощ. Това е филмът на който съм плакал най-много. После се почувствах леко измамен, когато се оказа, че Мълдър е жив, но пък бях щастлив. Жалко, че не умря преди филма, който излезе тази година. Е, нищо.
Години по-късно бях в дома на един приятел и гледахме "Списъкът на Шиндлер". Филмът е доста силен и по едно време очите ми се насълзиха, а аз много се притеснявах някой да не забележи.
Наскоро се запитах, дали е срамно да се плаче на филм. Дори направих анкета в скайп и мнозинството от отговорилите смята, че не е срамно. Има и такива, според които ако филмът е сълзлива мелодрама е срамно да плачеш, а още по-срамно е ако някой те види. Естествено се намери и кой да каже, че е срамно, освен ако не си момиче в цикъл.
Е, срамно или не, аз доста често се просълзявам, когато гледам филми. И не виждам нищо лошо в това, значи че създателите на филма и актьорите са си свършили добре работата.
Ето списък на някои от филмите, които са ме просълзили:


"Форест Гъмп"

"Изкуплението Шоушенк"

"Широко отворени очи"

"Голяма риба"

"Животът е прекрасен"

"Следите"

"Тигърът и снегът"

"Кошмар преди Коледа" (да, дори този)

"Мост до Терабития"

"Зеленият път"

"Списъкът на Шиндлер"

"Мъж под прицел"

"Матрицата: Революции" (ако искате се смейте, но финалът е много хубав)

"Изкуствен интелект"

"Най-хубавите 2 години"

"Човекът слон"

"Цар лъв" (е как иначе)

"К - 19" (по някаква причина, когато спомена този филм всички говорят за куче. Няма куче, подводница е!)

"Лабиринтът на фавъна"

Стига толкова. 19 е хубаво число. Има и други разбира се, но тези са най-хубавите.

А вие на кой филм се просълзихте?

Срамно ли?Не.Дори само защо-тоо ..понякога плачем и без да знаем защо.Или плачем за нещо съвсем друго,не за филма.А и някои филми променят цели житейски философии,което си е вярно.

Във Форест има един много хубав момент,когато винаги се усмихвам и плача едновременно.Когато още като малък бяга от ония хулигани и шините на краката му се разпадат на забавен каданс. (:

Иначе...много са.

"Коса"
"Циганско време" (; , примерно..

леле..откога не съм гледала филми,които да ме разплачат.откога не съм гледала филми изобщо...ух,сега не мога да ги измисля.

Но от срама няма смисъл де.
Или покаяние или гордост! :Р